Елин-Пелиновите герои между мечтата и реалността- „Ветрената мелница”, „Косачи”, „Мечтатели”- част II

„Косачи”: И в този разказ е разработен мотивът за живот между мечтата и реалността. Светът на илюзиите помага на героите да осмислят житейски истини, да намерят опора и утеха , да избират и да степенуват ценностите. Благолажът  е

„Косачи”: И в този разказ е разработен мотивът за живот между мечтата и реалността. Светът на илюзиите помага на героите да осмислят житейски истини, да намерят опора и утеха , да избират и да степенуват ценностите.

Благолажът  е типичен Елин-Пелинов  герой.  Той  е витален и духовен,  мъдър, оптимистичен и оригинален. Зад присмехулните  му проницателни  очи се крие природен интелект  и тънко познаване на човешката същност и на живота.

Когато  житейската истина е горчива  и болезнена, когато в реалния  свят властват мизерията и  страданието, човек има нужда  от вълшебството на приказките  , песните, природата. Той има потребности , надхвърлящи границите на бита и делника. Показва се ,че човек е пълноценен единствено в сферата  на духовното, където социалните проблеми отстъпват пред красотата и високата нравственост.

Всепризнат  майстор на природните описания, Елин Пелин рисува образа на  чудната лятна нощ-време , в което се извършват тайнства. Загадъчното в природата създава усещане за нереалност, за изключителност, за чудо. По-късно чудото на нощта се слива с чудото на приказката, за да се извърши чудо и в душата на Лазо.

Лазо  е героят, който най-много се  съпротивлява на приказките, не  се оказва най-подвластен на  тяхната магия. Красотата на  нощта, приказката на Благолажа,  му помагат да вземе важно  житейско решение. Лазо прави  избора си между грижата за  материалното и грижата за опазването на любовта.

„Мечтатели”: И в този разказ героите са типични със своя социален статус, но са различни и необичайни със своята мечтателност. Чичо Горан и Рустем  са въплъщение на човешкия копнеж и упоритост в търсене на щастие чрез мечтата. Рустем мечтае за неумираща любов, която е най-ценното и най-висшето измерение на щастието. Чичо Горан иска да притежава сила, която ще направи света такъв, какъвто го вижда във въображението си- без болести, без тегло, без сиромашия.

Ключови  символи в разказа са бялата кукувица и разковничето. Нуждата от щастие кара и двамата герои (и младия и неопитния, влюбения Рустем и опитния и житейски мъдрия чичо Горан) да искат да повярват в приказката,защото знаят ,че премного е злото в света. Това е знак ,че е нарушено равновесието в природата между добро и зло. Измамата е нужна, за да се възстанови вярата в доброто. Автор: Албена Иванова